Оформяне на пряка, полупряка и непряка реч

Пряка, непряка и полупряка реч

Когато говорещият(пишещият) предава чужда реч, той може да постъпи по два начина:

1. Точно да предаде чуждата реч, т.е. да я цитира.
2. Да предаде чуждата реч със свои думи.

В първия случай говорим за пряка реч, а във втория – за непряка реч.

Чрез пряка реч думите се предават дословно, без никакво изменение. Такава пряка реч се среща най-често в диалога на художествените произведения или в разговорната практика:

-          Как си?

-          Благодаря, добре.

-          Утре ще ходим ли на дискотека?

-          Ако ме пуснат.

Понякога авторът, предавайки дословно чуждите думи, пояснява със свои (авторови) думи кой е произнесъл репликите, как, кога, къде и т.н. В такъв случай:

1. Ако пряката реч синтактически не е свързана с авторската реч, предходните думи на автора завършват с точка:

Момъкът продължаваше да си тананика.

-          Името, името? Как ти беше името?

-          Андрешко.

2. При пряка реч, синтактически свързана с авторската реч, са възможни три случая:

А) След авторската реч, когато предхожда пряката и завършва с глагол за съобщение, се пише двоеточие. Пряката реч се пише на нов ред с главна буква, като всяка нова реплика се предхожда от тире:

Той се спря сред стаята, изгледа Стояна тъй навъсено, че очите му се скриха зад веждите, и каза:

-          И ти искаш да ти дам селяха си? Ти, хлапе вчерашно ... Не, трябва ми той на мене.

Б) Авторската реч, когато се намира след пряката, се пише на същия ред, започва с малка буква и след нея се пише точка. Пряката и авторската реч се отделят с тире. Според вида на изречението в пряката реч в края му може да се постави необходимият препинателен знак (въпросителна, удивителна, многоточие):

-          Леле, горо, майко мила! – провикна се той.

В) Когато авторската реч се намира между частите на пряката реч, възможни са два случая:

        = Пряката реч представлява самостоятелни изречения. Тя започва на нов ред с главна буква и се въвежда с тире. Авторската реч се въвежда с тире, започва с малка буква и завършва с точка. След авторската реч се поставя тире, а пряката реч продължава с главна буква:

-          Леле, горо, майко мила! – провикна се той. – Де са старите войводи, де са старите юнаци!

= Авторската реч разделя изречението от пряката реч. Авторовите думи се отделят от двете страни с тирета и започват с малка буква:

-          Аз дойдох – прекъсна ме той – не по своя работа.

!!! Ако между двете части на пряката реч, разкъсани от авторската, стои запетая, тя се поставя след авторската, пред тирето:

- Слушай, Стоене – той заговори по-меко, но решително, - утре тръгвам с тебе. (Сравни: “Слушай, Стоене, утре тръгвам с тебе.”)

 Г) Авторската реч, представляваща сложно изречение, може да бъде разделена от пряката реч. Първата част от авторската реч започва на нов ред, с главна буква и завършва с двоеточие, а втората част се отделя с тире, започва с малка буква и завършва с двоеточие. Пряката реч продължава с главна буква и се отделя от авторската с тире:

Когато сутрин станеше и по стар навик погледнеше небето, той не казваше както преди:

-          Ех, че време ли е, момчета! Пак ще се къпе в човешки пот майката земя, - ами бавно и с въздишка речеше: - Тежък ден ще бъде тоя – може и да вали. Човек не трябва всякога да вярва на утрото.

3. Когато пряката реч е във вид на отделна реплика и заема място между авторската  реч, се огражда с кавички. Възможни са три варианта при подреждане на синтактично свързани пряка и авторска реч:

А) Авторската реч предхожда пряката. В края на авторската реч се поставя двоеточие. Пряката реч се пише на същия ред, започва с главна буква и се огражда с кавички. Препинателният знак за край се поставя вътре в кавичките:

Огнянов си помисли: “Да имаш милост към немилостивите е така подло, както и да я очакваш от тях.”

Б) Авторската реч се намира след пряката. Пряката реч започва с главна буква и се огражда с кавички. Авторската реч се отделя с тире, започва и малка буква и завършва с точка:

“Дали не са ме усетили? “ – помисли си той.

В) Авторската реч се намира между пряката. Пряката реч се огражда с кавички, а вмъкнатата в нея авторска реч – със запетаи и тирета. Авторската реч започва с малка буква и завършва със запетая (точка и запетая) или точка.

“Жени тук, сред Джендемите, помисли си той; и това е добра плячка!”

 Ако след авторската реч е поставена точка, следващата я пряка реч започва с главна буква:

“Виж ти! – казва си той и поклаща глава. – Виж каква била работата.”

“Не игла, помисли си пак Шибил и въздъхна. Нож може да държи тъй в устата си (...)!”

 !!!При авторска реч, отделена с тирета, е възможно и да няма препинателен знак:

“И вълчета има! – викнаха децата – в чувала са!”

Непряката реч се оформя пунктуационно както авторската. Тогава обикновено думите на автора съставят главното изречение, а чуждите думи – подчинено допълнително:

Пряка реч:	Непряка реч:
Той въздъхна: - Никак не съм добре.	Той каза с въздишка , че не е добре.
Мария попита: - Ще дойдеш ли утре?	Мария попита дали ще дойдеш утре.
Майка му каза: - Отивай на училище!	Майка му каза да отива на училище.

В художествените произведения съществува и т. нар. полупряка реч. При нея авторът навлиза в мислите и чувствата на героя и говори от негово име, без да го цитира. Полупряката реч се оформя пунктуационно като непряката и авторската:

След това заговориха за наема. По време на разговора всеки откри по нещо от своя личен живот. Жената била вдовица и получавала малка пенсия. Помагала си с наема от стаята. Мъжът й умрял преди няколко години.

Шибил я гледаше учуден. Какъв ще е тоя дявол?