Литературни понятия
1. Основни елементи, изграждащи художествения текст
| Фабула | Това е съдържанието на разказваната история, в която отделните етапи на действието следват нормалната времева последователност. |
| Сюжет | Това е съдържанието на разказваната история, в която отделните етапи на действието са подредени съгласно въздействието, което разказвачът иска да постигне. В този случай е възможно отделните елементи (епизоди) да се появяват не в нормалната времева последователност, а в такава, която ще постигне най-силно емоционално въздействие. |
| Композиция | (От лат. – свързвам, строя). В рамките на композицията всеки епизод има свое особено значение за постигане въздействената задача на текста. По този начин се изгражда неговата въздействена структура. |
| Епизод | Това е сравнително ясно обособена част от разказваната история, в която се представя един завършен етап от действието. В повечето случаи преминаването на един епизод към друг се съпровожда и от промяна на времето и мястото на действието, както и на героите, които го извършват. |
| Герои (персонажи) | Това са хората, които вземат участие в развитието на действието. Някои от тях са основни – с тях се случват най-важните промени, а други са второстепенни – те помагат да се реализира отделен етап от действието. |
| Конфликт | Това е сблъсък, основан на някакъв общ интерес. Всеки от участниците в конфликта силно желае нещо, но само единият може да го получи. Между участниците започва борба, която се води с всички средства, докато накрая единият не излизи победител. |
| Основна идея | Основната мисъл, която произведението иска да внуши на читателя. |
| Заглавие | По-кратък или по-пространен израз, в който авторът сумира основното съдържание на своята творба. Заглавията може да са обяснителни или иносказателни, обобщаващи или служебни. Във всички случаи обаче заглавието насочва в определена посока читателското възприятие. |
| Мото (епиграф) | Кратък цитат от друга творба, в който според автора се крие обобщение на внушаваната от неговата творба идея, емоционална атмосфера или ключ към тълкуване на смисъла. |
- Схема на художествената композиция
| Въведение | В него се представят обстоятелствата на действието (време и място), както и основните герои |
| Завръзка | В този момент в нормалния ход на живота настъпва някакъв конфликт, представен в повечето случаи като сблъсък на интересите на двама основни герои. |
| Развитие на действието | В поредица от епизоди се показва какво правят основните и второстепенните герои, за да разрешат възникналия конфликт. |
| Кулминация | В последователността на действието напрежението все повече наряства. Епизодът, в който то достига своя връх, наричаме кулминация |
| Развръзка | В резултат на действията на героите конфликтът намира своето разрешение. |
| Финал | В него се извършва излизане от света на разказната история. Често финалът е придружен от морално обобщение на основното послание на историята – поука, морал, поанта. |
3. Литературни родове
| Литературен род | Определение | Примери |
| Епос | Приказка, разказ, повест, новела, роман и др. | |
| Лирика | (От гр. – песен в съпровод на лира). Литературното произведение се изгражда чрез предаване на мислите, чувствата и преживяванията на основния говорител – лирически герой – които се предават на читателя. Лирическото произведение се строи по правило в стихове, а използваните изразни средства се характеризират с голяма сгъстеност, образност и иносказателност. | Ода, елегия, химн, песен, лирическо стихотворение, сонет, поема и др. |
| Драма | (От гр. – действие). Литературното произведение се изгражда чрез прякото представяне на действие, развиващо се в пространството и времето, без посредничеството на разказвач или лирически герой. В хода на действието и размяната на реплики между героите се разкриват причините за конфликта между тях и начините, по които героите се опитват да го разрешат. | |
- Жанрове на епоса (проза, белетристика)
| Жанр | Определение | Въздействие | Примери |
| Повест | Среден по обем текст, в който се представя развитието на действие, случващо се с ограничен кръг герои. | Чрез получените от повестта сведения за живота и за перипетиите на героите, читателят вниква в смисъла на живота и разсъждава върху силите, които го управляват | “Чичовци” – Ив.Вазов “Немили-недраги” Ив.Вазов “Гераците” Елин Пелин |
| Фейлетон | Художествено-публицистично произведение със сатиричен характер. С публицистиката го сродява острата злободневност, конкретността на образите и фактите от социалната и политическата действителност, а с литературата – похватите на художествено изображение | Чрез представянето им в карикатурен и сатиричен образ, авторът изразява отрицателното си отношение към актуални политически и социални явления, като се стреми да увлече и читателя към споделяне на същата оценка | “Политическа зима” – Ботев “Разни хора – разни идеали” А. Константинов |
| Разказ | Кратък текст, в който се представя особен момент от развитието на живота, когато в нормалния ход на събитията възниква неочакван обрат, и се проследява поведението на героите при преодоляване на изпитанието. | Чрез въвличането на читателя в съпреживяването на събитията той бива подтикнат да преценява привичните си представи за живота, да размисля за причините и следствията на случващото се и по този начин да обогатява жизнения си опит и способността си да преценява собственото си житейско поведение | “Дядо Йоцо гледа” Вазов Елин Пелин: “Ветрената мелница”, “Косачи”, “Задушница”, “Мечтатели”, “На оня свят”, “Андрешко”, “Чорба от греховете на отец Никодим”, “Занемелите камбани” Йовков: “Песента на колелетата”, “Последна радост”, “Шибил, “Индже”, “През чумавото”, “Албена”, “Другоселец”, “Серафим” |
| Роман | Пространен текст, в който се представя движението на живота в неговата пълнота и широта. Показва какво се случва с героите под въздействието на обществените условия и на техните страсти и желания. | Въвличайки читателя в наблюдение и оценка на действието, протичащо в дадени обществени условия, романът го подтиква да се вживява в съдбата на героите и по този начин го превръща в част от условния художествен свят, като резултатът е свободно морално съждение за смисъла на ставащото. | Вазов: “Под игото” Димитър Димов: “Тютюн” Димитър Талев: “Железният светилник” |
- Жанрове на лириката (поезията)
| Жанр | Определение | Примери |
| Ода | Лирическо стихотворение, в което се възхвалява някакъв съвършен герой, голямо историческо събитие или природен обект. | Ив. Вазов “Епопея на забравените” – “Левски”, “Паисий”, “Кочо”, “Опълченците на Шипка”; “Българският език” “При Рилския манастир” “Новото гробище над Сливница”, “Отечество любезно” |
| Елегия | Лирическо стихотворение, в което се оплаква нещастната съдба на героя и на човека въобще заради несъвпадението между житейския идеал и враждебната действителност | Ботев: “Елегия”, “Обесването на Васил Левски” Вазов: “Линее нашто поколение” Яворов: “Заточеници” Д.Дебелянов: “Да се завърнеш…”, Помниш ли, помниш ли…”, “Черна песен”, “Спи градът”, “Сиротна песен” |
| Балада | Лирическо стихотворение, в което основна тема е съдбата на човека в сблъсъка му с неизвестните сили на природата и обществото. Баладите често представят съдбовните събития под формата на митологични и фантастични образи, с което подчертават връзката си с фолклора и митологията. | Ботев: “Хаджи Димитър” |
| Поема | Вид стихотворна творба, в която има подчертан разказвачески елемент. Поемата има сюжет, разказан по-пестеливо, с типично лирическа образност. За разлика от повестта, която се занимава с делничното, поемата е посветена на високото, възвишеното, героичното. | Ботев: “Хайдути” Пенчо Славейков: “Ралица”, “Cis moll” Яворов: “На нивата”, “Градушка”, “Нощ”, “Песен на песента ми” Смирненски: “Зимни вечери” (има разногласия дали е поетически цикъл или поема) Гео Милев: “Септември” |
| Сатира | Художествено произведение в стихове или проза, с подчертано отрицателно и окарикатуряващо отношение на автора към предмета на своето изображение, което предопределя изразните средства – карикатура, гротеска, осмиване, дори ругателство. | Ботев: “В механата” Сатиричен елемент има в текстовете на А. Констватинов “Разни хора – разни идеали” и “Бай Ганьо” (особено втората част) |
| Лирическа миниатюра | Кратко лирическо стихотворение предимно с пейзажен характер, в което обаче изображението е само повод за навлизане в дълбочините на човешкото битие | П. Славейков: цялата стихосбирка “Сън за щастие” – “Ни лъх не дъхва над полени”, “Во стаичката пръска аромат”, “Спи езерото”, “Самотен гроб в самотен кът” Вапцаров: предсмъртните му творби “Борбата е безмилостно жестока”, “На жена ми (“Понякога ще идвам във съня ти”) |
| Сонет | Кратко лирическо стихотворение, състоящо се от 14 стиха (реда) разделени в 3 четиристишия и 1 тристишие или 2 четиристишия и 2 тристишия. | Д. Дебелянов “Пловдив” |
- Тропи.
Понятието “тропи” идва от старогръцки и означава “обрат на речта”. Тропите се образуват, когато съзнателно или несъзнателно употребяваме думите и изразите не в тяхното пряко значение, а в преносно, т.е. с употребената дума искаме да кажем нещо друго и по този начин да усилим въздействието на речта.
В зависимост от начина, по който се изменя първичното значение на думата, те се разделят на метафора, метонимия, символ и алегория.
| Видове тропи | Определение | Примери |
| Метафора | (От гр. – пренасяне). Такъв вид употреба на думите, при който цялото или част от значението на една дума се пренася върху явление, което по принцип не може да има такова свойство. | Желязото срещат с железни си гърди. Отрекоха те, о, език страдални! |
| Метонимия Синекдоха (вид метонимия) | (От гр. преименуване). Обозначение на предмет или явление с помощта на един от неговите признаци, когато прякото и преносното значение съвпадат. Предметът или явлението се наричат с името на някоя тяхна част. | Желязото (т.е. оръжията, направени от желязо) срещат с железни си гърди … над бащино ми огнище (т.е. над родния дом, родното място, наречени с името на тяхна част) |
| Символ | (От гр. – знак, опознавателна особеност) Употреба на дума или образ за обозначаване на някаква идея или внушение, при което основното значение на думата не се загубва, а действа заедно с преносното. | Ще блеснат реки огнеструйни (т.е. революцията) когато червени вълни (също революцията) понесени в пристъпи бойни (битките), ще бликнат от всички страни |
| Алегория | (От гр. – иносказание). Употреба на дума или конкретен образ за обозначаване на отвлечена абстрактна идея или съждение. Първичното значение няма собствен смисъл, важна е само внушаваната идея | Изображение на жена с превръзка на очите и меч и везни в ръка – алегоричен образ на правосъдието. Алегорията е обичайна за басните. |
7. Фигури
Понятието фигура има латински произход и означава очертание, външен вид, образ. В художествената реч с него се обозначава такава употреба на думите, която по някакъв признак се различава от нормалната, естествената им употреба в разговорната практика. Чрез фигурите речта се украсява, за да добие по-голяма изразителност и въздействена сила.
Различаваме два основни типа фигури:
- фигури на мисълта
- фигури на речта
Фигурите на мисълта допълват, уточняват и украсяват смисъла на понятието, придавайки му по-голяма дълбочина и богатство на значението.
Фигурите на речта се появяват главно в постройката на фразата или стихотворната реч – специфичен словоред, повишаване или понижаване на настроението, повторения за подчертаване на смисъла, възклицания и реторически въпроси за укрепване контакта с възприемателя и др.
7.1. Фигури на мисълта
| Видове фигури | Определение | Примери |
| Сравнение | Съпоставяне на две явления с цел да се подскаже тяхното сходство и да се придаде на сравняемата дума такова качество, което ще я характеризира най-въздействащо | Идат като тигри, бягат като овци |
| Епитет Постоянен епитет | (От гр. – приложение) Образно определение. Използва се за характеристика на определен предмет или лице и за украса на речта Даден обект се характеризира винаги с едно и също определение. Характерен е за фолклора | При тез думи силни дружините горди… Тя отвори устата си и каза с чуден глас Гора зелена Вода студена Бяло си лице |
| Олицетворение | Пренасяне на човешки черти или черти на живо същество на неодушевени предмети и явления с цел повишаване изразителността на речта | Нощта ражда из мъртва утроба. |
| Хипербола | (От гр. – преувеличение) Описване на даден герой, предмет или явление с преувеличение на някоя негова характеристика. | Ка се качи коню на рамена та се слете из гора зелена като махна сабя дамаскиня, троицата отведнъж паднали |
| Литота | (От гр. – простота) Противоположност на хиперболата – силно умаляване на някой признак на героя, предмета или явлението. | Послушайте малки, послушайте мънички мои |
| Антитеза | (От гр. – противопоставяне) Употреба на две думи, два израза или два образа, диаметрално протиположни като значение и въздействие, с цел подчертаване на тяхната несъвместимост | Аз умирам и светло се раждам- разнолика, нестройна душа, през деня неуморно изграждам през нощта без пощада руша. |
| Гротеска | (От ит. – рисунка в пещера) Образ, който демонстративно нарушава правдоподобието, причудливо и нелогично съчетава несъчетаеми в реалността елементи, което води до карикатурност | Описанието на Нено чорбаджи в началото на “Маминото детенеце” (“двете лебеници”) |
| Парадокс | (От гр. – неочакван) Съждение, разминаващо се с общоприетото мнение, често явяващо се във формата на изречение, в което първата част твърди едно, а втората – точно противоположното. На основата на парадокса са изградени много пословици. | Залудо работи – залудо не стой. |
| Оксиморон | (От гр. – остроумно-глупаво) Разновидност на парадокса – съчетание на несъчетаеми и противоположни по смисъла си същности | Дървено желязо Черно слънце “свещена глупост” “лъжи святи” |
| Антоними | (От гр. – против име) Дума или понятие, противоположни по значение на друга дума или понятие | Идат като тигри, бягат като овци |
7.2. Фигури на речта
| Видове фигури | Определение | Примери |
| Повторение | Чрез ритмични повторения се акцентира върху някой ключов момент в речта, като съзнанието на читателя непрекъснато се връща към него | Лудите, лудите, те да са живи. |
| Анафора | Анафора – повторение в началото на всяка поредна фраза или пореден стих | Живота със грубите лапи челични аз пак ще обичам! аз пак ще обичам! Нека ни отрича историята, века, нека е трагично името ни, нека.. |
| Епифора | Повторение в края на всяка поредна фраза или пореден стих | Слабееш ти, отпадаш ти… |
| Синонимни повторения | Назоваване на едно и също нещо с различни думи | не ще проклинам няма да се вайкам |
| Изреждане | Изграждане на поредица от синонимни названия на едно и също нещо, прикрепени към първата и основна употреба на думата | Война! А безброя от гладни! Война! А безцелната смърт! |
| Реторически въпрос Реторическо възклицание | Въпрос, чийто отговор е известен и не се търси от говорещия, но се задава, за да се усили контактът с възприемателя и да се повиши емоционалната сила на словото. Емоционален изблик, когато вече всичко е ясно, но говорещият иска да го подчертае емоционално | Къде е тука нашата съдба? Къде е драмата? Къде съм аз? Кажете? О, Шипка! |
| Градация | (От лат. – постепенно повишаване) Верига от определения или твордения, при която всяко следващо усилва въздействието на предишното. Според характера на внушаваните чувства биват възходящи и низходящи. | Тя раснеше, разкапваше душата, тя сплиташе жестоките си мрежи на пустота и мрачна безнадеждност, тя пъплеше в кръвта, тя виеше в закана |
| Инверсия | (От лат. – преобръщане) Промяна в обичайния словоред и извеждане в по-силна позиция на думата, която искаме да подчертаем | отникъде взорът надежда не види |
| Паралелизъм Синтактичен паралелизъм | (От гр. – вървящ в същата посока) Еднакво или сходно изграждане в съседни части на текста, които в своята цялост създават единен образ При синтактичния паралелизъм две поредни изречения се изграждат по един и същи начин. | Ох, аз ще взема черния ти срам (…) ох, аз ще те обриша от калта… Миг след грабежа ще бъда разнищен (…) миг след грабежа ще бъда аз нищо |
