Стилистични тропи и фигури
1.Стилистични тропи –
думи и изрази, които функционират в текста с преносните си значения.
1.1.Метафорични
|
1.2. Метонимични
|
1.3. Количествени
|
1.1.1. Епитет
|
1.2.1. Метонимия
|
1.3.1. Хипербола
|
1.1.2.Сравнение
|
1.2.2. Синекдоха
|
1.3.2. Литота
|
1.1.3. Метафора
|
1.2.3. Перифраза
|
|
1.1.4. Антономасия
|
1.2.4. Евфемизъм
|
|
1.1.5. Олицетворение
|
|
|
1.1.6. Алегория
|
|
|
1.1.7.Символ
|
|
|
1.1.8. Ирония
|
|
|
1.1. Метафорични
тропи – названието или качества на един предмет се пренасят
върху друг на базата на прилика, сходство:
1.1.1.
Епитет – художествено определение:
“белоцветните вишни”, “спомени лишни”.
1.1.2.
Сравнение – задължително съдържа дума за
сравняване: “като”, “сякаш”, “същи”: “гладен като вълк”, “възглавието – камен
същи”.
1.1.3.
Метафора – скрито сравнение: “златни
ръце” (метафоричен епитет), “лицето й пламна” (метафоричен глагол),
“очи-череши, снага – топола” (метафора).
1.1.4.
Антономасия – героят се назовава с името
на носител на подобни на неговите качества: Постъпихме като истински
байганьовци.
1.1.5.
Олицетворение – качества на човека се
приписват на животни, предмети, абстрактни понятия: “През гората шумолят тихите
нозе на есента”.
1.1.6.
Алегория – нравствени качества на човека
се изразяват чрез предмет, явление, животно; алегоричните образи обикновено са
утвърдени от традицията: Вълкът обикновено въплъщава глупостта, Лисицата –
хитростта; алегория се използва в пословиците и поговорките: “Дървото се
превива, докато е младо”.
1.1.7.
Символ – визуален образ, чрез който
авторът изразява определена идея или душевно състояние; специфични за отделните
литературни школи и направления, което предполага предварителното им познаване:
кула от слонова кост (извисеност над тълпата, самотност и отчуждение – при
символистите).
1.1.8.
Ирония – дума или израз, в чието
значение се влага противоположен смисъл: “Ама че си умен!” ( за някого, който е
направил глупост), “гениалната економка” ( за Неновица, която е скъперница).
1.2. Метонимични
тропи – названието на един предмет се пренася върху друг на
базата на постоянна връзка между тях, на сродство.
1.2.1.
Метонимия – името на цялото вместо на
частта от него, на автора вместо на творбата:
“Върхът отговори...”, “Обичам да слушам Шопен”.
1.2.2.
Синекдоха – името на частта вместо
цялото: “бащино огнище”, “Брадата изчезна в навалицата” (вместо “човека с
брадата”).
1.2.3.
Перифраза – названието на предмета се
заменя с описателен израз за предаване на негово същностни качества:
“патриархът на българската литература”, “авторът на “Немили-недраги” (вместо
Вазов); “чудната игра на природата” (вместо Ниагара).
1.2.4.
Евфемизъм – замяна на един израз с друг,
за да се спести неприятното въздействие: “напусна ни”, “отиде си от нас”,
“почина” (вместо “умря”), “освободиха го от работа” (вм. “уволниха го”).
1.3. Количествени
тропи.
1.3.1.
Хипербола – признаците на предмета
преднамерено се преувеличават:
Кат
замахна сабя дамаскиня,
троицата
отведнъж паднаха (...)
1.3.2. Литота – признаците на предмета преднамерено
се преумаляват: “Почакай една минутка” (вм. “Почакай малко”).
2.
Стилистични
фигури – изрази, в които
значенията на думите се съчетават по необичаен начин.
2.1. Фигури
на неравенството:
2.1.1.
Климакс – възходяща градация,
степенуване значенията на думите от най-неутралното към най-силното: “Бръчков
ще го усетят, ще го хванат, ще го обесят”.
2.1.2.
Антиклимакс – низходяща градация: “Коли,
беси, бие, псува / и глоби народ поробен”.
2.2. Фигури
на противоположността:
2.2.1.
Оксиморон – предметът на речта се
характеризира чрез признак, който противоречи на неговата същност: “богатият
сиромах”, “живият труп”.
2.2.2.
Антитеза – противопоставяне на
противоположни неща, за да бъде постигнат контраст: “Богатият и в делник
пирува, сиромахът и на празник гладува”.
2.3. Фигури
на тъждеството.
2.3.1.
Синонимна фигура – състои се от синоними
или контекстови синоними: “и в нас чувства силни, големи плоди”.
2.3.2.
Етимологична фигура –
състои се от еднокоренни думи: “черни чернеят”, “ден денувам”, “нощ нощувам”.
2.3.3.
Повторение:
2.3.3.1. Анафора – в
началото на съседни стихове:
Език
свещен на моите деди,
език на
мъки, стонове вековни,
език на
тая, дето ни роди (...)
2.3.3.2. Епифора
– в края на съседни стихове:
Това е
песен!
Да,
това е песен!
2.3.3.3. Епанафора
– дума от края на единия стих се повтаря в началото на другия, спираловидно
повторение:
Кажи
им, майко, да помнят,
да
помнят, мене да търсят (...)
2.4. Словоредни
и синтактични фигури.
2.4.1.
Инверсия – разменен, необичаен
словоред: “братя невръстни”, “език свещен”, “език прекрасен”.
2.4.2.
Елипса – пропускане на част от
изречението с оглед повишаване на динамиката:
Всяко
дърво меч е, всякой камък бомба,
всяко
нещо удар, всяка душа – плам (...)
2.4.3.
Апосиопеза – замълчаване в знак на силни
чувства, графически се отбелязва с многоточие:
Пък
тогаз ... майко, прощавай!
Ти,
либе, не ме забравяй!
2.4.4.
Синтактичен паралелизъм –
фигура от изречения със сходен строеж .(Виж примера от 2.4.2!)
2.4.5.
Образен паралелизъм – паралелни описания на
картини от природния и от човешкия свят:
лоза се
окол явора обви –
около
Ива Ралица девойка!
2.4.6. Анжамбман – пренасяне на част от фраза от
началото на един стих в другия, при което в края на стиха се получава пауза,
несъвпадаща с паузите, произлизащи от синтактичния строеж на изречението:
Тук
първи път чух възглас: - Престани
да
вярваш и да дириш – забранен е
на
любовта плодът (…)
2.4.7.
Алитерация – повторение на едни и същи
или близки по звучене съгласни звукове:
Гарванът
грачи грозно, зловещо (…)
2.4.8.
Асонанс – повторение на едни и същи
или близки по звучене гласни звукове:
Настане
вечер, месец изгрее,
Звезди
обсипят свода небесен;
Гора
зашуми, вятър повее, -
Балканът
пее хайдушка песен!