Спорът за човешката същност в стихотворението
„Песен за човека” от Никола Вапцаров
План за интерпретативно съчинение
Увод:
1.Творбата
интерпретира ключов за Вапцаровата поезия проблем – за човека.
2.Героите на поета –
обикновени хора, които извървяват пътя към себепостигането си.
Теза:
-представата
за човешката същност се разкрива полемично – чрез спора между дамата и нейния
опонент;
-
двамата отстояват противоположни тези;
-дамата:
човекът е принизено същество, подвластно на инстинктите си и на злото;
-лирическият
говорител: човекът е изначално добър; допуска грешки, но подлежи и на
нравствено прераждане;
-отвореният
финал налага идеята за сложността на човешката природа и позволява на читателя
да открие своята истина.
Изложение:
1.Полемичната
начална част въвежда в сложността на проблема:
А)мизантропията,
намерила израз и в начина на говорене и в жестовете на дамата;
Б)жестовете
на лирическия говорител като начален израз на неговата филантропия;
В)сходството
в примерите – част от стратегията на лирическия говорител, за да обоснове
своята теза.
2.Нравственото
прераждане на героя от лирическия „разказ” – най-силният аргумент на
говорителя:
А)нравствената
слепота на човека от с. Могила;
Б)различните
гледни точки към него („злодея злосторен”, „субект” – „човек”);
В)катализаторите
на промяната:
-другите хора;
-песента (израз на надеждата за по-добър
живот);
Г)прозренията
за социалната предопределеност на злото;
Д)себедоказването
на човека:
-инстинктивният страх от смъртта и
надмогването му’
-вярата в бъдещия по-добър живот като израз
на алтруизма на героя;
-песента – знак за постигнатата душевна
хармония и за победата над смъртта (ролята на баладичния елемент);
Е)финалът
откроява нравствената и естетическата оценка на:
-екзекуторите („онези”);
-персонифицирания природен и предметен цвят
(затвора, мрака, звездите)
-дамата и лирическия говорител.
3.Затварянето на
диалогичната рамка чрез последните реплики на двамата опоненти внушава, че
спорът с дамата е бил напразен, истинският адесат на посланието е читателя.
Заключение:
Смисъл на заглавието и песента като израз на
нравственото прераждане; творбата като възхвала на неунищожимата хуманност у
човека.