Спорът за човешката същност в стихотворението „Песен за човека” от Никола Вапцаров

План за интерпретативно съчинение

Увод:

1.Творбата интерпретира ключов за Вапцаровата поезия проблем – за човека.

2.Героите на поета – обикновени хора, които извървяват пътя към себепостигането си. 

Теза:

-представата за човешката същност се разкрива полемично – чрез спора между дамата и нейния опонент;

- двамата отстояват противоположни тези;

-дамата: човекът е принизено същество, подвластно на инстинктите си и на злото;

-лирическият говорител: човекът е изначално добър; допуска грешки, но подлежи и на нравствено прераждане;

-отвореният финал налага идеята за сложността на човешката природа и позволява на читателя да открие своята истина.

Изложение:

1.Полемичната начална част въвежда в сложността на проблема:

А)мизантропията, намерила израз и в начина на говорене и в жестовете на дамата;

Б)жестовете на лирическия говорител като начален израз на неговата филантропия;

В)сходството в примерите – част от стратегията на лирическия говорител, за да обоснове своята теза.

2.Нравственото прераждане на героя от лирическия „разказ” – най-силният аргумент на говорителя:

А)нравствената слепота на човека от с. Могила;

Б)различните гледни точки към него („злодея злосторен”, „субект” – „човек”);

В)катализаторите на промяната:

-другите хора;

-песента (израз на надеждата за по-добър живот);

Г)прозренията за социалната предопределеност на злото;

Д)себедоказването на човека:

-инстинктивният страх от смъртта и надмогването му’

-вярата в бъдещия по-добър живот като израз на алтруизма на героя;

-песента – знак за постигнатата душевна хармония и за победата над смъртта (ролята на баладичния елемент);

Е)финалът откроява нравствената и естетическата оценка на:

-екзекуторите („онези”);

-персонифицирания природен и предметен цвят (затвора, мрака, звездите)

-дамата и лирическия говорител.

3.Затварянето на диалогичната рамка чрез последните реплики на двамата опоненти внушава, че спорът с дамата е бил напразен, истинският адесат на посланието е читателя.

Заключение:

 Смисъл на заглавието и песента като израз на нравственото прераждане; творбата като възхвала на неунищожимата хуманност у човека.