1.Заглавието съдържа конкретен факт, който отпраща към биографията на поета. Но подобно на други творби от българската литературна класика („Хаджи Димитър” и „Обесването на Васил Левски” от Хр. Ботев и „Арменци” от П. Яворов) текстът се отблъсква от конкретното и върви към обобщеност на посланията. Сонетът разкрива представата за големия град - вместилище на злото, в което действат силите на Хаоса и разрухата, потискащи човека в отнемащи способността му за себереализация.
2.Образът на града е алегоризиран – неговият глас налага забрани, които засягат ценностните опори на човека: „ (…) да вярваш и да дириш – забранен е / на любовта плодът”, „мечтите ти навек ще бъдат пленни”.
3. Знаците на мрака, последователно използвани в текста („стъмни”, „буря”, „черни”), представят света на настоящето като затвор.
4.Границите между минало, настояще и бъдеще са заличени: „скръбни (…) детски дни” – „днес (…) в оня скръбен град” – „ще бъдат пленни”.Битието на човека трайно е белязано от скръбта и страданието, от самотата. Оксиморонната антитеза подчертава тези внушения:”едничък дом на мойта скръб бездомна”.
5.Светът, лишен от ценностни опори, придобива проекциите на пустиня, в която човекът е обречен на самотно скитничество.
6.Отказването от спомена в поантата е равносилно на духовна смърт, защото за Дебеляновия субект спомените даряват утеха и връщат към хармонията , останала в миналото. В сонета злото е отнесено и към живота в детството, което превръща спомнянето в болезнена процедура, а отказът от спомените тласка човека към непреодолима духовна криза, разкрита в поемата „Миг”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар