1.Особености. Военната лирика на Дебелянов е своеобразен преход от поетиката на символизма към следвоенните тенденции в развитиетo на литературата. Тя представлява органична част от творчеството на поета, но в нея абстрактната символистична образност е заменена с по-конкретен рисунък:
-чисто музикалният композиционен принцип на символизма отстъпва място на една нова сетивност, която ще стане водеща в творчеството на А. Разцветников и А. Далчев;
-вътрешните връзки между мотивите не са основани на асоциативно редуване на емоционални състояния, а оформят своеобразен лирически сюжет (В. Стефанов);
-с изключение на “Сиротна песен” не изповедността, а рефлексията,съпреживяването извайва лирическото съдържание.
2.В нея се открояват няколко тематични ядра:
A)Приобщеността на героя към безименното множество от воини (“Прииждат, връщат се”, “Тиха победа”). Героят е на границата между приобщеността към и дистанцирането от другите. Чувството за единение пред смъртта е съпроводено и със способността за индивидуално изживяване:
Където всички са един и всеки все пак – сам ...
Б)Войната – отношението към нея не е героическо-патетично, а фаталистически-трагично. Макар че в отделни словосъчетания е снет големият исторически сюжет на времето и прозвучава военната реторика (“победа”, “вярност на дълга”, “буреносна бран”, “победни знамена”), поезията на Дебелянов оперира с лексикални единици, представящи индивидуалното чувстване на събитията. Дори победата е описана като “тиха” (“Тиха победа”) и е видяна в надмогването на страха от смъртта, в светлата примиреност със собствения жребий. Врагът е просто “един убит”, а смъртта го е поставила в полето на универсалното. Напръсканите с кръв писма нашепват за човешката обвързаност с други, близки същества (майката) и будят по-скоро съчувствие, отколкото ненавист.
Няма коментари:
Публикуване на коментар