1. Тема: Стихотворението интерпретира една от ключовите теми за фронтовата лирика на Дебелянов – предчувствието за приближаващата смърт и готовността на лирическия герой да я приеме. То съдържа равносметката за проживяното и несбъдналото се в живота на героя и непатетичното сбогуване със съществуването, поради което е поставено от съставителите на ключовото последно място в стихосбирката.
2.Идея: Творбата налага идеята за смъртта като алтернатива на пропиления живот, като спасение и утеха, поради което тя се приема с примиреност.
3. Смисъл на заглавието: То поставя акцент върху сиротността и самотата, в които е преминал животът на героя. Мотивът за песента от заглавието зазвучава във финалната строфа, която налага сравнението на героя с “песента, навяваща ненужен спомен”. Така се разгръща представата за бездомника, чиито живот и смърт остават незабелязани от никого.
4. Стихотворението започва като завещание, с условното “ако загина”, което на финала е заменено от категорично звучащото “ще си отида от света”, утвърждаващо смъртта като вече решен жребий. Между предположението и категоричното утвърждаване е заключена равносметката на героя, ретроспективното вглеждане в изминатия път.
5. Първата строфа представя трагичната самотност на героя. Преосмислен е Ботевият поетичен модел, според който героят тръгва от бащиното огнище, обединило майка, либе, баща и братя, очакващи неговото завръщане или вестта за трагичната му смърт. Дебеляновият лирически герой изживява битието като лишеност. Това е изначалната лишеност – съдба и проклятие за самотника. Последователно се изтъква липсата на майка, жена, другари, която потвърждава констатацията: “жал никого не ще попари”. Героят изживява самотата си дори и пред прага на смъртта.
6. Мотивът за неизживения живот е разгърнат чрез мотива за пътя, низ от лишености. Той е описан изцяло в стратегията на негацията (отрицанието) – чрез глаголните форми за отрицание (“не ще”, “не найдох”, “нямам”) и смислов близкия глагол “загубих”; чрез епитетите “нерад”, “несподелени”. Текстът градира лишеностите: “изгубих”, “не найдох”, “нямам”. Дори и лексемата, чрез която се загатва за имането (“богатствата”) е използвана иронично – имането се състои от “горести” и “радости насподелени”.
7. Ако за Ботевия лирически герой смъртта е освободеност, за Дебеляновия тя е утеха и единствена победа.
8. В лексемата “победа” е снет големият исторически сюжет на нацията, величавите проекти за колективното бъдеще, които войната обслужва. Човекът на Дебелянов не е тотално конфронтиран с героическия разказ, но не е и встрастен в него. Той е на ръба на приобщеността и дистанцирането от другите.
9. Последната строфа събира ключови за Дебеляновата поезия думи – “бездомен”, “песен”, “спомен”. Лирическият Аз заприличва на това, което неговият житейски дубльор (поетът) е писал, заприличва на негова творба. Жестът на преминаване в отвъдното е назован евфемистично (“ще си отида от света”) и е артикулиран по особен начин: ръгвайки от идентификацията “бездомен”, Аз-ът започва да се преживява и като “песен”, и като “спомен”. Човешкото са разтапя и изчезва. Смъртта изглежда примамлива. Героят приема спокойно дори и идеята за своята ненужност, когато съществуването се е превърнало в запаметен от някого текст. Според Св. Игов: “Бездомникът от “Спи градът” е намерил същинския битиен дом в Словото. Безпокойникът от “Черна песен” е намерил истинското си битийно спокойствие в Песента”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар