"Йохан"

„Йохан”

Акценти за интерпретация

1.Творбата – отклик от въстанието на спартакистите в Берлин през 1919 г. Независимо от конкретните реалии (немското име на героя, образа на Берлин) Смирненски изгражда обобщената представа за анонимния борец, един от тълпите, загиващ на барикадата. (За разлика от други текстове, породени от същото събитие, които разкриват образа на водача – „Карл Либкнехт”, „Роза Люксембург”.)

2.Изградена е композиционна рамка, чрез която героят е представен в битието си на съпруг и баща. Интимната сцена противостои на описанието на битката в същинската част и налага идеята за пожертваното лично щастие в името на бъдещия справедлив свят.

3.Първата смислова част е построена на принципа на контраста – противопоставени са тихата вечерна картина и образът на разбунтувания град.

А) Началният пейзаж е изграден чрез символистична образност („мъртвата градина”, „коси от черен мрак”); налага се усещането за меланхолия, тъга, печал;

Б) Героят е ситуиран в граничното пространство, прекрачването на прага е и преодоляване на символичната граница между примиреността и борбата, то маркира променения статут на човека – от жертва той се превръща в борец за новия свят;

В) Текстът представя една архетипна ситуация – на прощаването със семейството преди решителния бой. Сцената напомня за прощаването на Хектор с Андромаха от шеста песен на „Илиада” – с безмълвната тъга на жената, с пестеливостта на жестовете и емоционалната напрегнатост на героите. Отговорността за семейството мотивира бореца да участва в битката за един по-достоен живот. Метафората „опусте” предсказва предстоящата загуба.

Г) Образът на въстаналия град е контрастно противопоставен на началната картина – метафорите „екна”, „раздра” внушават взривяването на покоя и тишината; променя се и цветовата символика – червеният цвят ( „кат рубин”) е знак за бунта, жертвеността.

4. Втората смислова част рисува картината на битката и изяснява мястото на човека в нея:

А) Героят е представен чрез своята анонимност (двукратното повторение „непознат”) – имплицитно е заложена идеята, че революцията е дело на множеството безименни хора, дръзнали да се противопоставят на установения порядък;

Б) битката е нарисувана със средствата на романтическата поетика, назована е като буря, вихър (аналогия с Ботевите творби); Смъртта също придобива романтически очертания – представена е като физическа гибел („труп до труп”), но и като път към духовно безсмъртие („ не в една / десница още пушката дими”);

В) на въстаниците контрастно са противопоставени образите на хусарите, „огненият лик” на картечниците предсказва изхода от физическия сблъсък.

5. Героят излиза от своята анонимност в миговете преди смъртта си. В третата част е разкрит образът на човека, превърнал се в „някой исполин”чрез своята храброст и жертвоготовност (Вазов – „Кочо”; Гео Милев – сцената с поп Андрей в „Септември):

А) Сблъсъкът между двете враждуващи сили е изместен от словесния сблъсък между Йохан и хусаря; чрез разменените реплики е изразена идеята за величието на човека и за безсмъртието в битката; откъсът съдържа кулминацията на текста;

Б) Репликите на Йохан разкриват идеята за приемствеността в борбата: „Всяка капка кръв пред вас / ще бликне нови хиляди борци!” (Текстът представлява цитат от реч на Карл Либкнехт  - водача на въстанието в Берлин.) Думите на Йохан изразяват вярата му в бъдещето и разкриват обречеността на стария свят: „дванайсетият кобен час” предвещава идването на новото, промяната, заради която героят се жертва.

В) Чрез антитезите „рабски син” – „исполин”, „Ръцете горе (…)” – „Челата горе!” е разкрито величието на бореца за бъдещия свят;

Г) Натуралистичният детайл („пръсна черепа му със приклад”) внушава грозотата на смъртта и духовната победа на човека над жестокостта и насилието.

6. Чрез финалната IV част се затваря композиционната рамка:

А) предутринният здрач символизира светлината, вярата в бъдещето, заради което героят е пожертвал личното си щастие;

Б) Жестовете на жената изразяват едновременно болката („избухваше в несдържан горък плач”) и надеждата („чакаше със поглед замечтан”), те загатват семейната трагедия и утвърждават идеята на текста, че в името на колективния идеал трябва да бъде пожертвано личното (както в Ботевата поезия)..

7. Образът на анонимния борец за по-справедливото бъдеще има своеобразното си продължения в творчеството на Гео Милев и на Никола Вапцаров.